BG
Дарете

Парвовироза при кучетата: признаци, лечение и профилактика

СтатияСподеляне
7 мин. за четене Последна актуализация:

От PawPedia, енциклопедията за живота с животни

Проверено по ветеринарни източници

Съдържание

Накратко

Парвовирусът е сериозен вирус, който атакува червата и имунната защита на младите кучета и причинява повръщане, кървава диария и слабост. Повечето кучета оцеляват при навременна ветеринарна помощ, но без нея много не оцеляват. Обадете се незабавно на ветеринар, ако кученце или неваксинирано куче има повръщане или диария и е отпаднало; ваксинацията е най-добрата защита.

Парвовироза при кучетата
Кафяво кученце лежи на бяла кърпа върху масата за преглед, а ръка в ръкавица е положена на гърба му.
Кученце, легнало на кърпа по време на ветеринарен преглед
Други наименованияПарво
ПричинителКучешки парвовирус, който засяга главно чревната лигавица и костния мозък
Най-застрашениКученца и кучета, които не са ваксинирани
Обичайна възрастНай-често от около шест седмици до шест месеца, но и неваксинираните възрастни кучета могат да се разболеят
Как се разпространяваЧрез изпражненията на заразени кучета – вирусът се поема от земята, от купичка, играчка или козината на друго куче
Чести признациОтпадналост, слаб апетит, повръщане и диария, която често, но не винаги, е с кръв
ЛечениеСтационарно лечение, често с интравенозни вливания, лекарства срещу гадене и повръщане и обезболяване
ПрогнозаПовечето кучета се възстановяват при навременни ветеринарни грижи; без лечение много от тях не оцеляват
ПрофилактикаВаксинация, която според международните препоръки е основна ваксина за всички кучета
Риск за хоратаНяма доказателства, че хората могат да се заразят с кучешки парвовирус
Спешен случай, акоКучето не може да задържи вода, има диария с кръв, много е слабо, колабира или е с бледи венци; при кученцата също треперене, залитане или гърчове

Инфекцията с кучешки парвовирус, обикновено наричана „парво“, е една от най-тежките инфекции, с които може да се зарази младо куче. Вирусът атакува едновременно червата и защитните сили на организма. Най-голям е рискът за кученцата и кучетата, които не са ваксинирани. При навременни ветеринарни грижи повечето кучета се възстановяват. Без лечение много от тях не оцеляват.

Ваксините предпазват добре от парво, а няколко прости навика намаляват риска за ново кученце.

Какво причинява вирусът

Парвовирусът засяга тъкани, чиито клетки се обновяват бързо – главно чревната лигавица и костния мозък, където се образуват белите кръвни клетки (левкоцити). Увредената чревна лигавица пропуска течност и не може да усвоява храната, а чревните бактерии могат да проникнат в кръвта. В същото време спадът на белите кръвни клетки затруднява организма да се бори с инфекции. Затова кученце, което изглежда само малко притихнало, може за ден-два да се разболее тежко.

Повечето случаи са при кучета на възраст между около шест седмици и шест месеца, но и неваксинираните възрастни кучета могат да се разболеят. Изглежда, че някои породи, сред които ротвайлерите и доберман пинчерите, са изложени на по-висок риск.

Как се разпространява

Вирусът се разпространява чрез изпражненията на заразени кучета. Кучето може да се зарази, като подуши или оближе земята, купичка, играчка или козината на друго куче. Не е нужно да се срещне с болно куче, за да се зарази. Хората могат да пренасят вируса от място на място с обувките, ръцете и дрехите си.

Заразените кучета могат да предават вируса няколко дни, преди да изглеждат болни, и до около две седмици, след като изглеждат отново здрави. Признаците обикновено се появяват около седмица след контакта с вируса, но може да се появят от два дни до две седмици по-късно.

Вирусът е много устойчив. На закрито може да запази заразността си два месеца или повече. На открито, на сенчести места, които не изсъхват, може да се запази много месеци или дори години. Много от домакинските почистващи препарати не го унищожават. Ветеринарите обикновено съветват първо да се отстранят мръсотията и изпражненията, а след това да се използва дезинфектант, който действа срещу парвовирус, например белина, разредена според препоръката на ветеринаря. Тревата и почвата се почистват много по-трудно.

Признаци, на които да обърнете внимание

Ранните признаци са неясни и лесно се пропускат. При кученце, неваксинирано куче или наскоро осиновено куче обърнете внимание на следните промени.

  • Отпадналост, слабост или по-слаб интерес към игра
  • Слаб апетит или отказ от храна
  • Повишена температура в началото или ниска телесна температура, когато кучето е вече тежко болно
  • Повръщане, често повече от веднъж
  • Диария, често с кръв и със силна миризма
  • Болка в корема, която може да се прояви като прегърбена стойка или скимтене, когато кучето бъде вдигнато
  • Обезводняване със сухи, лепкави венци и хлътнали очи

Диарията не винаги е с кръв. При около едно на всеки четири кучета с парво няма видима кръв, така че липсата ѝ не изключва парво. Глисти, други инфекции или нещо, което кучето е изяло, могат да предизвикат подобни признаци, а ветеринарят може да ги разграничи чрез преглед и изследвания.

Кога е спешен случай

Ако кученце или неваксинирано куче повръща или има диария и в същото време е отпаднало или няма апетит, най-сигурно е веднага да се обадите на ветеринар. При парво състоянието може да се влоши в рамките на часове, а ранните грижи дават на кучето най-добрия шанс.

Спешен случай е, ако кучето не може да задържи вода, има диария с кръв, много е слабо, колабира или има бледи венци. При кученцата може да се появи и ниска кръвна захар, която може да се прояви като треперене, залитане или гърчове. Извън обичайното работно време може да помогне спешна (денонощна) ветеринарна клиника. Ако се обадите предварително и кажете, че подозирате парво, персоналът ще може да държи кучето ви далеч от другите пациенти.

Как ветеринарите поставят диагнозата и лекуват

В много клиники могат да направят бърз тест от проба от изпражненията или ректален тампон. Кръвните изследвания често показват нисък брой бели кръвни клетки, което подкрепя диагнозата. Много рано в хода на болестта тестът може да е отрицателен, затова ветеринарят може да го повтори или да изпрати проба в лаборатория. Ваксина срещу парво, поставена през последните десетина дни, също може да даде положителен резултат.

Лечението подпомага организма, докато имунната система се справи с вируса, обикновено в продължение на няколко дни. Стационарното лечение често включва интравенозни вливания, коригиране на кръвната захар и солите, лекарства срещу гадене и повръщане и обезболяване. Антибиотиците са често използвани, защото чревните бактерии могат да проникнат в кръвта. Ветеринарите се стараят също да започнат храненето на тези кучета рано, понякога чрез тънка сонда. Много тежко болните кучета може да се нуждаят от плазма. В някои държави ветеринарите могат да прилагат и по-ново лечение с антитела, насочени срещу вируса.

Повечето кучета, които получават добро поддържащо лечение, оцеляват, а интензивното стационарно лечение дава най-добри шансове. Когато престоят в клиника не е възможен, някои ветеринари предлагат амбулаторно лечение с посещения в клиниката и грижи у дома. Така преживяемостта е донякъде по-ниска, но много кучета се възстановяват. Домашните средства не могат да заменят ветеринарните грижи при парво.

Кучетата, които се възстановят, обикновено придобиват дълготраен имунитет. Ветеринарят ще ви посъветва колко време да ги държите отделно от други кучета, тъй като известно време те могат да отделят вируса.

Ваксинация и профилактика

Ваксинацията е най-добрата защита и международните препоръки определят ваксината срещу парвовирус като основна ваксина за всички кучета. Световната ветеринарна асоциация за дребни животни (WSAVA) съветва ваксинирането на кученцата да започва на възраст от шест до осем седмици и ваксините да се повтарят на всеки две до четири седмици, докато кученцето навърши поне 16 седмици. Най-важна е дозата, поставена на 16-седмична възраст или по-късно, защото антителата от майката могат да попречат на по-ранните дози да подействат. След това WSAVA предлага още една доза на около шестмесечна възраст, макар че някои ветеринари я поставят на една година. Оттам нататък реваксинациите обикновено са нужни не по-често от веднъж на три години. Точната схема ще определи вашият ветеринар.

При възрастно куче с неизвестна история на ваксинациите една доза модифицирана жива основна ваксина много вероятно ще го предпази. Когато рискът е висок, ветеринарят може да предложи втора доза няколко седмици по-късно.

Докато кученцето не е завършило курса ваксини, е разумно да се избягват места, които посещават много непознати кучета, като кучешките паркове и подовете на зоомагазините. Ранната социализация въпреки това е важна. Ветеринарите често предлагат срещи със здрави, напълно ваксинирани кучета в чисти частни пространства или групови занятия за кученца, на които се изисква доказателство за ваксинация. Помага и кученцето да се пази от чревни паразити (глисти), тъй като паразитите могат да влошат болестта, а вашият ветеринар може да предложи схема за обезпаразитяване.

Ако куче във вашия дом е боледувало от „парво“, добре е да се посъветвате с ветеринаря си, преди да вземете ново кученце, тъй като вирусът може да се задържи в дома и двора.

Други домашни любимци и хората

Няма доказателства, че хората могат да се заразят с кучешки парвовирус, и същото важи за сродния котешки вирус.

Кучетата, които не са напълно ваксинирани, са изложени на риск, затова болното куче трябва да се държи отделно от тях. Помага също да миете ръцете си и да сменяте дрехите си след контакт с болното куче.

При котките случаят е различен. Панлевкопенията, тежко чревно заболяване при котките, обикновено се причинява от котешки парвовирус, близкородствен на кучешкия вирус. По-новите щамове на кучешкия парвовирус също могат да заразят котки и понякога да причинят същото заболяване. Изглежда, че котешките ваксини срещу панлевкопения предпазват от тези щамове. Ако имате котки, вашият ветеринар може да провери дали ваксинациите им са актуални.

Парво при спасени и наскоро осиновени кучета

Спасените кучета често са млади, често нямат известна история на ваксинациите и може да са срещали много други кучета на улицата или в приют. Затова WSAVA препоръчва кучетата в приютите да се ваксинират при постъпването или преди него, като ваксинирането на кученцата започва още на едномесечна възраст.

Вирусът трайно присъства в Югоизточна Европа. В проучвания от България и Гърция той е открит при повече от половината от изследваните болни кучета с диария или повръщане. Потвърден е и в Сърбия, а в региона циркулират няколко щама.

В Paw Squadron след всяко спасяване първо идват ветеринарят и банята. Всяко животно получава преглед, обезпаразитяване и третиране срещу бълхи и други паразити. Преди осиновяване всяко животно получава преглед, лечение, ваксинации и микрочип.

Малкото кученце може да има нужда от още дози и след като се премести в новия си дом, затова е полезно скоро след пристигането да покажете данните за ваксинациите му на своя ветеринар. Може да минат до две седмици, преди да се появят признаците. През първите седмици е разумно да следите апетита, енергията и изпражненията на новото куче и веднага да се обадите на ветеринар, ако започне повръщане или диария. Всички кучета, които вече живеят в дома, трябва да имат актуални ваксинации, преди новото куче да пристигне.

Още ръководства за новите стопани ще намерите в PawPedia, а отговори за осиновяването от нас – на страницата Въпроси и отговори.

Източници

Онлайн източници

  1. Disorders of the Stomach and Intestines in Dogs · Merck Veterinary Manual (Pet Owner Version)
  2. Parvovirus in Dogs · VCA Animal Hospitals
  3. Parvovirus in dogs · PDSA
  4. Parvovirus in Puppies: Signs, Symptoms, Treatments · American Kennel Club
  5. Parvovirus · The Royal Kennel Club
  6. Update on Canine Parvoviral Enteritis · Mazzaferro E.M., The Veterinary clinics of North America. Small animal practice (2020)
  7. Canine parvovirus · Goddard A. et al., The Veterinary clinics of North America. Small animal practice (2010)

Енциклопедии

  1. Canine parvovirus · Wikipedia
  2. Canine parvovirus disease · Encyclopædia Britannica

Книги

  1. Sykes JE (ed.). Greene's Infectious Diseases of the Dog and Cat. 5th ed. St. Louis: Elsevier, 2022. ISBN 9780323509343
  2. Алипер Т. И., Непоклонов Е. А., Мухин А. Н. и др.; под ред. Т. И. Алипера. Диагностика и профилактика инфекционных болезней собак и кошек [Diagnosis and Prevention of Infectious Diseases of Dogs and Cats]. Москва: ЗооВетКнига, 2017. ISBN 9785950058103
  3. Ettinger SJ, Feldman EC, Côté E (eds.). Textbook of Veterinary Internal Medicine: Diseases of the Dog and the Cat. 8th ed. St. Louis: Elsevier, 2016. ISBN 9780323312110
  4. J. E. Barlough 編(小西信一郎、長谷川篤彦 監訳). 小動物の感染症マニュアル [Manual of Small Animal Infectious Diseases (Japanese edition)]. 東京: 文永堂出版, 1990. ISBN 483003078X
  5. Nelson RW, Couto CG. Small Animal Internal Medicine. 6th ed. St. Louis: Elsevier, 2019. ISBN 9780323570145

Тази статия съдържа обща информация и не е ветеринарен съвет. Винаги се консултирайте с ветеринарен лекар за здравето на вашето животно. Някои изображения в PawPedia може да са създадени с изкуствен интелект.

Последната промяна на страницата е извършена на 26 септември 2026 г.

Абонирайте се за нашия бюлетин

Новини за спасяванията и вести от екипа.